跳至内容

Пътеводител на Николай

Николай

Пътеводител на Николай

Разглеждане на забележителности
Регионалният природонаучен музей е най-големият музей в Пловдив. На 8 май 1960г се открива първата научно и художествено подредена експозиция, посветена на българската флора, фауна и геология. В нея са застъпени разделите "Еволюция на организмите и неживата природа", "Растения", "Безгръбначни животни" и "Гръбначни животни – риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници". Дадено е едно начало за бъдещото развитие на музей. През 1970 - 1971 година се изграждат научните фондове към музея с раздели: Геология, Ботаника, Зоология на безгръбначните животни и зоология на Гръбначните животни. За първи път се изгражда помещение за библиотека към музея, оборудвана с рафтове и шкафове, с цел разделяне литературата по раздели. През 1974г, в резултат на огромната научноизследователска работа на колектива при музея и издигането на музея на по-високо научно ниво, музейната експозиция се обогати с нови раздели: "Минерали от Родопския масив" и цялостна реконструкция и художествено оформление на експозицията в зала "Геология", "Наши ядливи и отровни гъби", "Защитени природни обекти и растения в Пловдивски край" и ново художествено оформление в зала "Ботаника"; изграждане на централна витрина в зала "Безгръбначни животни" с нови екзотични миди, охлюви, корали, гъби и др.Градският народен съвет в Пловдив решава през 1952г въз основа на създадените колекции и сбирки от минерали, фосили, животни, растения и други природни материали, да се принесат в сградата на бившата община, определена за изграждането на Природонаучен музей. През 1974 година за първи път в експозицията на Природонаучните музеи в страната се изгради в избените помещения на музея жив кът – "Сладководен аквариум". Разположен на 100кв.м площ, тук в 44 красиво оформени аквариума са показани над 32 вида декоративни риби и екзотични растения. През 1976 година се изгражда централната диорама във фоайето на музея с представители от птици и бозайници. Изграждат се нови витрини в зала "Птици" и зала "Бозайници". През 1979 година се създават нови витрини с новопостъпили материали в зала "Геология" – Полускъпоценни камъни от Родопите. През 1981 - 1982г, във връзка със световното ловно изложение се извършва преаранжиране на зали "Птици" и зала "Бозайници". Извършена е реставрация на един от най-интересните и редки представители на най-голямата змия в света – анакондата. През 1985г, след реконструкцията на избени помещения се изграждат нови зали: зала "Риби", с нов тематико-експозиционен план с изграждане на диорами, биогрупи и систематична колекция; зала "Морско дъно" – изложени са уникални екзотични представители като: охлюви, миди, корали, морски звезди; събрани от бреговете на Ангола. Същата година се изгражда нова експозиционна зала "Земноводни и влечуги" с нов тематико-експозиционен план и ново художествено оформление. От 1988 до 1993г се извършва цялостно подобрение на съществуващата експозиция, със засилен екологичен елемент във всички зали, обогатяване с нови материали, витрини, ново художествено оформление на витрините в съществуващите зали. Регионалният природонаучен музей – Пловдив е втори по големина и богатство музей в страната, с модерна и съвременно оформена експозиция, със засилена природозащитна идея. Библиотеката в Природонаучен музей Пловдив е създадена на 5 октомври 1952г, когато са заведени първите няколко тома книги. Постепенно с идването на млади специалисти в музея, които имат научни интереси, дало отражение върху обогатяването на библиотеката и нейното развитие.Библиотеката разполага с почти пълно събрани томове на акад. Иван Буреш, акад. Иван Костов, акад. Стефан Петков и някои други учени, посветили научната дейност върху българската природа. С издаването на т. I и II от "Известия на Природонаучния музей Пловдив" и "Известия на музеите от Южна България" даде възможност да се започне книгообмен със сродни институти и музеи и в чужбина. От 1967г музеят разполага с отделно помещение за библиотека, което позволи библиотечният фонд да бъде разпределен по отдели – Геология, Ботаника, Зоология, природни списания и други. По своя характер библиотеката при музея е строго специализирана с природонаучен характер. Преобладават книги на руски език, български, немски, английски и други. Днес библиотеката при музея притежава 7740 тома книги.
Museum of Natural Sciences
34 ул. Христо Г. Данов
Регионалният природонаучен музей е най-големият музей в Пловдив. На 8 май 1960г се открива първата научно и художествено подредена експозиция, посветена на българската флора, фауна и геология. В нея са застъпени разделите "Еволюция на организмите и неживата природа", "Растения", "Безгръбначни животни" и "Гръбначни животни – риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници". Дадено е едно начало за бъдещото развитие на музей. През 1970 - 1971 година се изграждат научните фондове към музея с раздели: Геология, Ботаника, Зоология на безгръбначните животни и зоология на Гръбначните животни. За първи път се изгражда помещение за библиотека към музея, оборудвана с рафтове и шкафове, с цел разделяне литературата по раздели. През 1974г, в резултат на огромната научноизследователска работа на колектива при музея и издигането на музея на по-високо научно ниво, музейната експозиция се обогати с нови раздели: "Минерали от Родопския масив" и цялостна реконструкция и художествено оформление на експозицията в зала "Геология", "Наши ядливи и отровни гъби", "Защитени природни обекти и растения в Пловдивски край" и ново художествено оформление в зала "Ботаника"; изграждане на централна витрина в зала "Безгръбначни животни" с нови екзотични миди, охлюви, корали, гъби и др.Градският народен съвет в Пловдив решава през 1952г въз основа на създадените колекции и сбирки от минерали, фосили, животни, растения и други природни материали, да се принесат в сградата на бившата община, определена за изграждането на Природонаучен музей. През 1974 година за първи път в експозицията на Природонаучните музеи в страната се изгради в избените помещения на музея жив кът – "Сладководен аквариум". Разположен на 100кв.м площ, тук в 44 красиво оформени аквариума са показани над 32 вида декоративни риби и екзотични растения. През 1976 година се изгражда централната диорама във фоайето на музея с представители от птици и бозайници. Изграждат се нови витрини в зала "Птици" и зала "Бозайници". През 1979 година се създават нови витрини с новопостъпили материали в зала "Геология" – Полускъпоценни камъни от Родопите. През 1981 - 1982г, във връзка със световното ловно изложение се извършва преаранжиране на зали "Птици" и зала "Бозайници". Извършена е реставрация на един от най-интересните и редки представители на най-голямата змия в света – анакондата. През 1985г, след реконструкцията на избени помещения се изграждат нови зали: зала "Риби", с нов тематико-експозиционен план с изграждане на диорами, биогрупи и систематична колекция; зала "Морско дъно" – изложени са уникални екзотични представители като: охлюви, миди, корали, морски звезди; събрани от бреговете на Ангола. Същата година се изгражда нова експозиционна зала "Земноводни и влечуги" с нов тематико-експозиционен план и ново художествено оформление. От 1988 до 1993г се извършва цялостно подобрение на съществуващата експозиция, със засилен екологичен елемент във всички зали, обогатяване с нови материали, витрини, ново художествено оформление на витрините в съществуващите зали. Регионалният природонаучен музей – Пловдив е втори по големина и богатство музей в страната, с модерна и съвременно оформена експозиция, със засилена природозащитна идея. Библиотеката в Природонаучен музей Пловдив е създадена на 5 октомври 1952г, когато са заведени първите няколко тома книги. Постепенно с идването на млади специалисти в музея, които имат научни интереси, дало отражение върху обогатяването на библиотеката и нейното развитие.Библиотеката разполага с почти пълно събрани томове на акад. Иван Буреш, акад. Иван Костов, акад. Стефан Петков и някои други учени, посветили научната дейност върху българската природа. С издаването на т. I и II от "Известия на Природонаучния музей Пловдив" и "Известия на музеите от Южна България" даде възможност да се започне книгообмен със сродни институти и музеи и в чужбина. От 1967г музеят разполага с отделно помещение за библиотека, което позволи библиотечният фонд да бъде разпределен по отдели – Геология, Ботаника, Зоология, природни списания и други. По своя характер библиотеката при музея е строго специализирана с природонаучен характер. Преобладават книги на руски език, български, немски, английски и други. Днес библиотеката при музея притежава 7740 тома книги.
Старият град, както е известен комплексът, е разположен на естествено възвишение – трихълмието (близко разположените хълмове Джамбаз, Небет и Таксим). През вековете тук са живели много народи. Всеки е оставил както останки от своята култура, така и своето име на града. Пловдив е един от най-старите градове в Европа – началото му датира от 4000 години пр.Хр. През античността траките се заселват на хълма и създават укрепено селище, което през IVв пр.Хр. е завладяно от Филип Македонски. Той дава едно от многобройните имена на града – Филипополис, и го обгражда с дебели крепостни стени. По-късно траките си връщат властта над града, но след серия от битки, през Iв той попада под римска власт. От тракийско време е запазена крепост на самия връх на Небет тепе. Античният театър (Амфитеатърът) е разположен в естествена седловина между Таксим и Джамбаз тепе. Построен е по времето на император Траян (началото на II век). Той е изключително добре запазен. Бил е много пищно украсен и е побирал до седем хиляди зрители. След старателна реставрация днес Античният театър отново е отворен за представления. Римският стадион се намира под площад "Джумаята", където е видима само част от него. Датиран е от ІІв и е построен по модел на Делфийския стадион – в света има само 12 такива. Античният форум е разположен до площад "Централен", в непосредствена близост до Централната поща. Построен е през Iв при император Веспасиян. Представлява комплекс от сгради, библиотека, монетарница, одеон и др. По времето на създаването на Първата българска държава (VIIв) Пълдин остава извън границите й. Хан Крум (управлявал 803-814г) първи завладява града през 812г, а официалното му включване в границите на държавата е малко по-късно – по времето на хан Маламир (управлявал 831-836г). Византийците успяват да го върнат към територията си, но с променлив успех. През вековете властта над града преминава от едни в други, като за кратко дори става владение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Окончателно градът е предаден на българите през 1344г. От периода на Средновековието е останала източната порта на крепостните стени – известната Хисар капия. Османските войски, които завладяват Пловдив през 1364г, дават нова насока на развитие. Мястото на византийската архитектура е заето от съвсем нов вид строителство – с типично ориенталски черти. Новото име, което получава градът, е Филибе. От този период са запазени Джумая джамия (намира се в самия център на града, до Античния стадион), Чифте баня (построена през 1582г, днес превърната в Център за съвременно изкуство) и Часовниковата кула от XVIв на върха на Сахат тепе. В Стария град в различни сгради се намират сбирки и на Градската художествена галерия.
19
当地人推荐
Staria grad
19
当地人推荐
Старият град, както е известен комплексът, е разположен на естествено възвишение – трихълмието (близко разположените хълмове Джамбаз, Небет и Таксим). През вековете тук са живели много народи. Всеки е оставил както останки от своята култура, така и своето име на града. Пловдив е един от най-старите градове в Европа – началото му датира от 4000 години пр.Хр. През античността траките се заселват на хълма и създават укрепено селище, което през IVв пр.Хр. е завладяно от Филип Македонски. Той дава едно от многобройните имена на града – Филипополис, и го обгражда с дебели крепостни стени. По-късно траките си връщат властта над града, но след серия от битки, през Iв той попада под римска власт. От тракийско време е запазена крепост на самия връх на Небет тепе. Античният театър (Амфитеатърът) е разположен в естествена седловина между Таксим и Джамбаз тепе. Построен е по времето на император Траян (началото на II век). Той е изключително добре запазен. Бил е много пищно украсен и е побирал до седем хиляди зрители. След старателна реставрация днес Античният театър отново е отворен за представления. Римският стадион се намира под площад "Джумаята", където е видима само част от него. Датиран е от ІІв и е построен по модел на Делфийския стадион – в света има само 12 такива. Античният форум е разположен до площад "Централен", в непосредствена близост до Централната поща. Построен е през Iв при император Веспасиян. Представлява комплекс от сгради, библиотека, монетарница, одеон и др. По времето на създаването на Първата българска държава (VIIв) Пълдин остава извън границите й. Хан Крум (управлявал 803-814г) първи завладява града през 812г, а официалното му включване в границите на държавата е малко по-късно – по времето на хан Маламир (управлявал 831-836г). Византийците успяват да го върнат към територията си, но с променлив успех. През вековете властта над града преминава от едни в други, като за кратко дори става владение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Окончателно градът е предаден на българите през 1344г. От периода на Средновековието е останала източната порта на крепостните стени – известната Хисар капия. Османските войски, които завладяват Пловдив през 1364г, дават нова насока на развитие. Мястото на византийската архитектура е заето от съвсем нов вид строителство – с типично ориенталски черти. Новото име, което получава градът, е Филибе. От този период са запазени Джумая джамия (намира се в самия център на града, до Античния стадион), Чифте баня (построена през 1582г, днес превърната в Център за съвременно изкуство) и Часовниковата кула от XVIв на върха на Сахат тепе. В Стария град в различни сгради се намират сбирки и на Градската художествена галерия.
Голямата базилика на Филипопол късноантична църква в град Пловдив, функционирала през V-VIв. С внушителните си размери базиликата вероятно е епископска катедрала на града. Тя е най-големият раннохристиянски храм, открит на територията на България и един от най-големите на Балканския полуостров. Намира се в непосредствена близост до съвременната католическа църква"Свети Лудвиг". Базиликата е трикорабна, с една апсида в източния край на средния кораб, като към момента са проучени южния и частично средния кораб.Голямата базилика е построена в началото на Vв върху по-стара сграда със сходни размери, а вероятно и функции. Тя е разрушена в средата на VIв по неизяснени причини. През 2014г е представен проект за реставриране, експониране и социализиране на останките от голямата базилика на Филипопол. Той цели да превърне културно-историческия обект в музеен комплекс. Прогнозната стойност на проекта е 4,9 млн. лв., като цялата инвестиция се поема от Фондация Америка за България. Очаква се реализацията на начинанието да приключи през юни 2017г, когато уникалните мозайки, разположени на близо 2 дка, ще могат да бъдат представени на посетителите. Предвижда се изграждане на сграда на две нива, които ще бъдат концентрирани около вътрешния двор на обекта.
Great BasilicaGreat Basilica
3 boulevard "Knyaginya Maria Luiza"
Голямата базилика на Филипопол късноантична църква в град Пловдив, функционирала през V-VIв. С внушителните си размери базиликата вероятно е епископска катедрала на града. Тя е най-големият раннохристиянски храм, открит на територията на България и един от най-големите на Балканския полуостров. Намира се в непосредствена близост до съвременната католическа църква"Свети Лудвиг". Базиликата е трикорабна, с една апсида в източния край на средния кораб, като към момента са проучени южния и частично средния кораб.Голямата базилика е построена в началото на Vв върху по-стара сграда със сходни размери, а вероятно и функции. Тя е разрушена в средата на VIв по неизяснени причини. През 2014г е представен проект за реставриране, експониране и социализиране на останките от голямата базилика на Филипопол. Той цели да превърне културно-историческия обект в музеен комплекс. Прогнозната стойност на проекта е 4,9 млн. лв., като цялата инвестиция се поема от Фондация Америка за България. Очаква се реализацията на начинанието да приключи през юни 2017г, когато уникалните мозайки, разположени на близо 2 дка, ще могат да бъдат представени на посетителите. Предвижда се изграждане на сграда на две нива, които ще бъдат концентрирани около вътрешния двор на обекта.
Около крепостната порта Хисар капия през вековете се е изградил уникален архитектурно-исторически ансамбъл, един от символите на Пловдив. На това място портата съществува от дълбока древност. Под нивото на уличната настилка (калдъръма) се намират основи, датиращи от римската епоха, вероятно от ІІв. Сегашният вид определя доминираща средновековна преправка от ХІІ–ХІVв. Над външната арка на свода добре личи градеж, характерен с ограждането на всеки камък с парчета червена тухла, споени с бял хоросан – нещо типично за българското строително майсторство от периода на Втората българска държава. През Възраждането и в началото на ХХв портата е претърпяла нови преустройства с цел да се предпази от срутване. Северно от крепостния вход се виждат основите на старата крепостна стена, също преустроена във височина през периода ХІІ–ХІVв. Този градеж е използван за основа на голямата възрожденска къща на Куюмджиоглу, която с величествения си корпус се надвесва над Хисар капия. На юг крепостната стена потъва в недрата на високото дворно пространство на църквата "Св. св. Константин и Елена". От външната страна на източната порта е оформен малък живописен площад, обрамчен от църковните оградни зидове, фасада на Куюмджиевата къща и главната фасада на дома на Димитър Георгиади.
Gate "Hisar Kapia", Plovdiv
Стария pl. "Hisar kapiya"
Около крепостната порта Хисар капия през вековете се е изградил уникален архитектурно-исторически ансамбъл, един от символите на Пловдив. На това място портата съществува от дълбока древност. Под нивото на уличната настилка (калдъръма) се намират основи, датиращи от римската епоха, вероятно от ІІв. Сегашният вид определя доминираща средновековна преправка от ХІІ–ХІVв. Над външната арка на свода добре личи градеж, характерен с ограждането на всеки камък с парчета червена тухла, споени с бял хоросан – нещо типично за българското строително майсторство от периода на Втората българска държава. През Възраждането и в началото на ХХв портата е претърпяла нови преустройства с цел да се предпази от срутване. Северно от крепостния вход се виждат основите на старата крепостна стена, също преустроена във височина през периода ХІІ–ХІVв. Този градеж е използван за основа на голямата възрожденска къща на Куюмджиоглу, която с величествения си корпус се надвесва над Хисар капия. На юг крепостната стена потъва в недрата на високото дворно пространство на църквата "Св. св. Константин и Елена". От външната страна на източната порта е оформен малък живописен площад, обрамчен от църковните оградни зидове, фасада на Куюмджиевата къща и главната фасада на дома на Димитър Георгиади.
Главната улица, често съкратено "Главната", е основната пешеходна зона в центъра на град Пловдив. На нея са разположени много магазини, кафенета и някои от забележителностите на града, често самата Главна се определя като забележителност. Състои се от улица "Княз Александър I Батенберг" (т.нар. Бяла или Голяма Главна), а след нея се намира улица "Райко Даскалов" (Долната или Малката Главна). И двете улици вече са павирани (поставянето на паважа на Малката главна приключи през пролетта на 2013г, дотогава улицата беше с асфалтова настилка). Пешеходната зона започва от пл. Централен при хотел "Тримонциум", Централната поща и Цар Симеоновата градина, преминава покрай пл. Стефан Стамболов със сградата на Община Пловдив, Римския стадион и Джумая джамия на пл. Джумаята. Оттук туристите могат да се отклонят към Стария град или кв. Капана, а Малката Главна продължава покрай Централни хали до през подлеза на "Аптека Марица" и завършва като закрит пешеходен мост над река Марица. Продължението на улицата от северната страна на реката се нарича "Васил Левски". Днешната пешеходна зона лежи върху пистата на Античния Римски стадион. Съществуват планове за експонация на останките от древността чрез изграждане по цялото протежение на Главната на стъклен под. Голяма част от къщите по Главната днес са строени в началото на 20-ти век, архитектурата има елементи на класицизъм, сецесион и постмодернизъм. Една от емблематичните сгради е Хотел Молле, построена през 1911г. по проект на италианския архитект Мариано Пернигони. Главната е толкова разпространено понятие в града, че не всички знаят официалното име на съставящата я улица. Името на ул. "Княз Александър I Батенберг" до 1990г е "Васил Коларов". Главната улица е забранена дори за велосипеди, което предизвика масови протести на колоездачи.
Stefan Stambolov Square
Главната улица, често съкратено "Главната", е основната пешеходна зона в центъра на град Пловдив. На нея са разположени много магазини, кафенета и някои от забележителностите на града, често самата Главна се определя като забележителност. Състои се от улица "Княз Александър I Батенберг" (т.нар. Бяла или Голяма Главна), а след нея се намира улица "Райко Даскалов" (Долната или Малката Главна). И двете улици вече са павирани (поставянето на паважа на Малката главна приключи през пролетта на 2013г, дотогава улицата беше с асфалтова настилка). Пешеходната зона започва от пл. Централен при хотел "Тримонциум", Централната поща и Цар Симеоновата градина, преминава покрай пл. Стефан Стамболов със сградата на Община Пловдив, Римския стадион и Джумая джамия на пл. Джумаята. Оттук туристите могат да се отклонят към Стария град или кв. Капана, а Малката Главна продължава покрай Централни хали до през подлеза на "Аптека Марица" и завършва като закрит пешеходен мост над река Марица. Продължението на улицата от северната страна на реката се нарича "Васил Левски". Днешната пешеходна зона лежи върху пистата на Античния Римски стадион. Съществуват планове за експонация на останките от древността чрез изграждане по цялото протежение на Главната на стъклен под. Голяма част от къщите по Главната днес са строени в началото на 20-ти век, архитектурата има елементи на класицизъм, сецесион и постмодернизъм. Една от емблематичните сгради е Хотел Молле, построена през 1911г. по проект на италианския архитект Мариано Пернигони. Главната е толкова разпространено понятие в града, че не всички знаят официалното име на съставящата я улица. Името на ул. "Княз Александър I Батенберг" до 1990г е "Васил Коларов". Главната улица е забранена дори за велосипеди, което предизвика масови протести на колоездачи.
Римският стадион се намира на площад "Джумаята", построен е през IIв по модел на Делфийския стадион. Разположен е в естествената падина между Таксим тепе и Сахат тепе, склоновете са използвани за разполагане седалките за зрители. В древността Римският стадион е побирал 30хил. души, които са наблюдавали гладиаторските битки и спортни състезания. Днес се вижда северната дъга на стадиона с 13 реда седалки, засводеният северен вход и част от пистата. Съоръжението с приблизителни размери 240м дължина и 50м ширина е събирало около 30 000 зрители. Обявен е за национална културна ценност през 1995 година.
"Rimski Stadion" Square
Римският стадион се намира на площад "Джумаята", построен е през IIв по модел на Делфийския стадион. Разположен е в естествената падина между Таксим тепе и Сахат тепе, склоновете са използвани за разполагане седалките за зрители. В древността Римският стадион е побирал 30хил. души, които са наблюдавали гладиаторските битки и спортни състезания. Днес се вижда северната дъга на стадиона с 13 реда седалки, засводеният северен вход и част от пистата. Съоръжението с приблизителни размери 240м дължина и 50м ширина е събирало около 30 000 зрители. Обявен е за национална културна ценност през 1995 година.
Археологически комплекс Малка раннохристиянска базилика датира от втората половина на V-VIв. През 2010-2013 година с подкрепата на Фондация "Америка за България", Министерството на културата на Република България и Община Пловдив е извършена нейната цялостната реставрация и социализация. Малката базилика е трикорабна, има една апсида и притвор. От юг е изграден малък параклис, а до северния кораб е долепен баптистерий. Общата дължина на базиликата, заедно с апсидата е 20м, а ширината и е 13м. Храмът е бил с богата архитектурна украса - мраморна колонада между корабите, мраморна олтарна преграда, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка, за която се смята, че е сред най-доброто, правено от майсторите от Филипополската школа. Пищните подови мозайки, които покривали подовете на църквите в Източната и Западната Римска империя през IV-VI в., са изработвани от различни материали: камъчета, мрамор, керамика, стъкло. За покриване на големи пространства се използват геометрични комбинации от ромбове, кръгове и розети, които могат да се повтарят до безкрайност и да образуват безброй съчетания.
Small basilica with baptistery 5th - 6th centuries
31 boulevard "Knyaginya Maria Luiza"
Археологически комплекс Малка раннохристиянска базилика датира от втората половина на V-VIв. През 2010-2013 година с подкрепата на Фондация "Америка за България", Министерството на културата на Република България и Община Пловдив е извършена нейната цялостната реставрация и социализация. Малката базилика е трикорабна, има една апсида и притвор. От юг е изграден малък параклис, а до северния кораб е долепен баптистерий. Общата дължина на базиликата, заедно с апсидата е 20м, а ширината и е 13м. Храмът е бил с богата архитектурна украса - мраморна колонада между корабите, мраморна олтарна преграда, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка, за която се смята, че е сред най-доброто, правено от майсторите от Филипополската школа. Пищните подови мозайки, които покривали подовете на църквите в Източната и Западната Римска империя през IV-VI в., са изработвани от различни материали: камъчета, мрамор, керамика, стъкло. За покриване на големи пространства се използват геометрични комбинации от ромбове, кръгове и розети, които могат да се повтарят до безкрайност и да образуват безброй съчетания.
Регионалният археологически музей в Пловдив е създаден през 1882г. Колекциите му се помещават в центъра на Пловдив , а обновената и напълно реконструирана сграда беше открита през октомври 2010г. В Археологическия музей се съхраняват над 100 000 експоната. В седемте му зали са показани находки от региона на Пловдив от праисторията до средновековието. Най-старите експонати са керамични съдове от неолита, халколита и бронзовата епоха, накити и амулети, сечива от камък и бронз. От периода V-ІV в. пр.Хр. датира богата колекция от произведения на древногръцкото изкуство - съдове от сребро, златни женски накити за тяло и дрехи. Съдовете са открити в надгробните могили на одриските царе край селата Дуванлий и Чернозем. Сред интересните експонати на музея са медицински инструменти от различни погребения във Филипопол (античното име на Пловдив ), изложени са и множество антични скулптури, оброчни плочи и др. От епохата на Средновековието са представени оръдия на труда, накити, стъклени гривни и гердани от ХІ-ХІІІв, луксозна керамика, каменна пластика и др. От периода на Възраждането (XVIII – XIX век) датират богатата колекция от църковна утвар, старопечатните книги и други предмети. В специална зала с документи и снимки е разказана историята на музея. В нумизматичния фонд на музея се съхраняват около 60000 монети, датиращи от VІв. пр.Хр. до ХХв. В Археологическия музей се продават информационни материали, книги и сувенири.
Plovdiv National Archaeological Museum
1 ул. Съединение
Регионалният археологически музей в Пловдив е създаден през 1882г. Колекциите му се помещават в центъра на Пловдив , а обновената и напълно реконструирана сграда беше открита през октомври 2010г. В Археологическия музей се съхраняват над 100 000 експоната. В седемте му зали са показани находки от региона на Пловдив от праисторията до средновековието. Най-старите експонати са керамични съдове от неолита, халколита и бронзовата епоха, накити и амулети, сечива от камък и бронз. От периода V-ІV в. пр.Хр. датира богата колекция от произведения на древногръцкото изкуство - съдове от сребро, златни женски накити за тяло и дрехи. Съдовете са открити в надгробните могили на одриските царе край селата Дуванлий и Чернозем. Сред интересните експонати на музея са медицински инструменти от различни погребения във Филипопол (античното име на Пловдив ), изложени са и множество антични скулптури, оброчни плочи и др. От епохата на Средновековието са представени оръдия на труда, накити, стъклени гривни и гердани от ХІ-ХІІІв, луксозна керамика, каменна пластика и др. От периода на Възраждането (XVIII – XIX век) датират богатата колекция от църковна утвар, старопечатните книги и други предмети. В специална зала с документи и снимки е разказана историята на музея. В нумизматичния фонд на музея се съхраняват около 60000 монети, датиращи от VІв. пр.Хр. до ХХв. В Археологическия музей се продават информационни материали, книги и сувенири.
Небет тепе е едно от днешните шест тепета, запазили се до наши дни, около които е построен град Пловдив. Археологическият комплекс "Небет тепе" е признат за паметник на културата от национално значение. В него са разкрити останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през XII век пр.Хр. прераства в древнотракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да било спойка, с големи сиенитни блокове в т.нар. циклопски градеж. През елинистическата епоха древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му, а старото заселище с крепостта на Небет тепе се превръщат в цитадела на градския акропол, обхванал най-високите части на трите хълма. От този период са останките на западната крепостна стена с внушителната четириъгълна кула и вход от вътрешната ѝ страна. Има запазени дебели крепостни стени, обграждащи дворец и допълнителни постройки.
6
当地人推荐
Nebet Tepe
6
当地人推荐
Небет тепе е едно от днешните шест тепета, запазили се до наши дни, около които е построен град Пловдив. Археологическият комплекс "Небет тепе" е признат за паметник на културата от национално значение. В него са разкрити останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през XII век пр.Хр. прераства в древнотракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да било спойка, с големи сиенитни блокове в т.нар. циклопски градеж. През елинистическата епоха древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му, а старото заселище с крепостта на Небет тепе се превръщат в цитадела на градския акропол, обхванал най-високите части на трите хълма. От този период са останките на западната крепостна стена с внушителната четириъгълна кула и вход от вътрешната ѝ страна. Има запазени дебели крепостни стени, обграждащи дворец и допълнителни постройки.
Сахат тепе е едно от днешните шест тепета на българския град Пловдив. Разположен е в централната част на града и е с височина около 46м, надморска височина (кота терен) 210.7 метра. Името му на турски означава Часовников хълм заради Часовниковата кула, издигната през XVIв на върха му. Тя е една от най-старите в Източна Европа и представлява каменна призма с височина 17,5 метра. В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, хълмът е наименован Часовия хълм. С течение на времето търпи изменения, най-сериозното от които е през 1812 година (според арабския надпис над входа). Близо до кулата се намира и радиорелейна телевизионна станция, построена на 18 януари 1956 година. Надморската й височина е 210м. Смята се, че през римско време на върха на хълма се е намирал храм на Венера. Официално се именува Данов хълм в чест на българския възрожденец и книгоиздател Христо Г. Данов.
Clock tower
19 ul. "Bozhidar Zdravkov"
Сахат тепе е едно от днешните шест тепета на българския град Пловдив. Разположен е в централната част на града и е с височина около 46м, надморска височина (кота терен) 210.7 метра. Името му на турски означава Часовников хълм заради Часовниковата кула, издигната през XVIв на върха му. Тя е една от най-старите в Източна Европа и представлява каменна призма с височина 17,5 метра. В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, хълмът е наименован Часовия хълм. С течение на времето търпи изменения, най-сериозното от които е през 1812 година (според арабския надпис над входа). Близо до кулата се намира и радиорелейна телевизионна станция, построена на 18 януари 1956 година. Надморската й височина е 210м. Смята се, че през римско време на върха на хълма се е намирал храм на Венера. Официално се именува Данов хълм в чест на българския възрожденец и книгоиздател Христо Г. Данов.
Гребният канал в гр. Пловдив е спортно съоръжение, представлява канал, дълъг 2 200 метра, широк 120 метра и дълбок 3 метра. Това е най-голямата подобна база на Балканите, любимо място на всички пловдивчани. Разположен е в непосредствена близост до парк "Отдих и култура". Гребната база е едно от най-популярните места за спортуване в Пловдив, алеите около гребния канал са походящи за велосипеди, ролери и скейборд. В самия спортен комплекс има изградени множество спортни площадки.
Pedestrian Bridge Rowing base "Plovdiv"
Гребният канал в гр. Пловдив е спортно съоръжение, представлява канал, дълъг 2 200 метра, широк 120 метра и дълбок 3 метра. Това е най-голямата подобна база на Балканите, любимо място на всички пловдивчани. Разположен е в непосредствена близост до парк "Отдих и култура". Гребната база е едно от най-популярните места за спортуване в Пловдив, алеите около гребния канал са походящи за велосипеди, ролери и скейборд. В самия спортен комплекс има изградени множество спортни площадки.
Бунарджик (често членувано Бунарджика) е едно от седемте тепета на българския град Пловдив. Официалното име Хълм на освободителите не се ползва, а освен като Бунарджика, хълмът е популярен и като Альоша. Намира се на запад от централната част на града. Със своята височина от 108м се нарежда на второ място сред седемте. Името му произхожда от османската дума бунар (кладенец), заради многобройните водоизточници. В римско време е известен като "Хълма на Херкулес", тъй като там има голяма статуя на митичния герой. Хълмът е любимо място за почивка и излети на пловдивчани и е обявен за природна забележителност. Първото залесяване се извършва покрай издигането на Руския паметник през 1881г, а през 1901г е построен и първият ресторант на открито, известен със специалитета си "жабешки бутчета". След Втората световна война е издигнат и другият паметник, известен като "Альоша", както и Летният театър. Паметникът на Съветската армия (известен с името Альоша) е гранитна статуя с височина 10,5 м, издигаща се на върха на хълма. Построен е през 1954г и официално е открит 3 години по-късно. Авторите му са архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков. Прототип на паметника е руският войник Алексей Иванович Скурлатов (1922-2013). Oт площадката на паметника "Альоша" може да се види не само Пловдив във всички посоки, но и голяма част от тракийското поле.
7
当地人推荐
Хълм "Бунарджикa"
7
当地人推荐
Бунарджик (често членувано Бунарджика) е едно от седемте тепета на българския град Пловдив. Официалното име Хълм на освободителите не се ползва, а освен като Бунарджика, хълмът е популярен и като Альоша. Намира се на запад от централната част на града. Със своята височина от 108м се нарежда на второ място сред седемте. Името му произхожда от османската дума бунар (кладенец), заради многобройните водоизточници. В римско време е известен като "Хълма на Херкулес", тъй като там има голяма статуя на митичния герой. Хълмът е любимо място за почивка и излети на пловдивчани и е обявен за природна забележителност. Първото залесяване се извършва покрай издигането на Руския паметник през 1881г, а през 1901г е построен и първият ресторант на открито, известен със специалитета си "жабешки бутчета". След Втората световна война е издигнат и другият паметник, известен като "Альоша", както и Летният театър. Паметникът на Съветската армия (известен с името Альоша) е гранитна статуя с височина 10,5 м, издигаща се на върха на хълма. Построен е през 1954г и официално е открит 3 години по-късно. Авторите му са архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков. Прототип на паметника е руският войник Алексей Иванович Скурлатов (1922-2013). Oт площадката на паметника "Альоша" може да се види не само Пловдив във всички посоки, но и голяма част от тракийското поле.
Изграден е през 1985г от скулптора Величко Минеков с размери 12 метра. Фигурата на млада жена олицетворява съединението на България, а двете разперени крила на птица символизират стремежа към единство и освободен живот на двете разединени части на страната (Княжество България и Източна Румелия в годините 1878 до 1885г)
Monument of Unification
144 bul. "6-ti septemvri"
Изграден е през 1985г от скулптора Величко Минеков с размери 12 метра. Фигурата на млада жена олицетворява съединението на България, а двете разперени крила на птица символизират стремежа към единство и освободен живот на двете разединени части на страната (Княжество България и Източна Румелия в годините 1878 до 1885г)
Асенова крепост е това величествено здание, което ви приветства от скалистия хълм на река Асеница, минути преди да се гмурнете в трафика на Асеновград. Историята й е стара калкото света и богата като тракийските царе. В миналото е била известна като укрепеното селище Петрич (каменна крепост). По-късно получава новото си име в знак на признателност към цар Иван Асен ІІ, който я доизгражда. Именно той построява и двуетажната църква "Св. Богородица Петричка", която днес се издига в автентичен вид сред останките на крепостта. Тя е действащ храм и посреща всяка година хиляди българи и чужденци. Вековният символ на Асеновград води началото си от V-ІVв пр. Хр. Първата копка е направена от траките, които избират непрестъпния район за свое убежище. По-късно през XIII век цар Иван Асен ІІ превръща крепостта в истински дворец със собствена армия и дори администрация. Делото на българския владетел е увековечено в осемредов надпис, изсечен в скала близо до входа. Той гласи: "В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град." Днес в Асеновата крепост може да видите основите на крепостните стени, както и тези на феодален замък с 30 помещения и 3 водохранилища. Но най-голямото богатство на крепостта е запазено в автентичен вид - това е каменната двуетажна църква "Св. Богородица Петричка". Историята разказва, че след смъртта на султан Баязид между двамата му сина Сюлейман и Муса Кеседжи избухнала война за престола. Муса решил да се укрие в крепостта, но не издържал на обсадата и се предал на милостта на брат си. Сюлейман нахлул в убежището му и разрушил всичко до основи. Единствено пожалил църквата. И до днес никой не може да си обясни причините. Добрата новина е, че от лятото на 2012г започва пълна реставрация на Асеновата крепост. Тя е част от проекта "Асеновград - свещена порта на Родопите" и цели да върне величието и красотата на това място, като стане една от най-посещаваните туристически атракции в България.
阿森要塞
Асенова крепост е това величествено здание, което ви приветства от скалистия хълм на река Асеница, минути преди да се гмурнете в трафика на Асеновград. Историята й е стара калкото света и богата като тракийските царе. В миналото е била известна като укрепеното селище Петрич (каменна крепост). По-късно получава новото си име в знак на признателност към цар Иван Асен ІІ, който я доизгражда. Именно той построява и двуетажната църква "Св. Богородица Петричка", която днес се издига в автентичен вид сред останките на крепостта. Тя е действащ храм и посреща всяка година хиляди българи и чужденци. Вековният символ на Асеновград води началото си от V-ІVв пр. Хр. Първата копка е направена от траките, които избират непрестъпния район за свое убежище. По-късно през XIII век цар Иван Асен ІІ превръща крепостта в истински дворец със собствена армия и дори администрация. Делото на българския владетел е увековечено в осемредов надпис, изсечен в скала близо до входа. Той гласи: "В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град." Днес в Асеновата крепост може да видите основите на крепостните стени, както и тези на феодален замък с 30 помещения и 3 водохранилища. Но най-голямото богатство на крепостта е запазено в автентичен вид - това е каменната двуетажна църква "Св. Богородица Петричка". Историята разказва, че след смъртта на султан Баязид между двамата му сина Сюлейман и Муса Кеседжи избухнала война за престола. Муса решил да се укрие в крепостта, но не издържал на обсадата и се предал на милостта на брат си. Сюлейман нахлул в убежището му и разрушил всичко до основи. Единствено пожалил църквата. И до днес никой не може да си обясни причините. Добрата новина е, че от лятото на 2012г започва пълна реставрация на Асеновата крепост. Тя е част от проекта "Асеновград - свещена порта на Родопите" и цели да върне величието и красотата на това място, като стане една от най-посещаваните туристически атракции в България.
Кръстова гора е едно от най-големите християнски средища в България, което привлича голям брой поклонници. Мястото е разположено в Средните Родопи, на 60км от Пловдив, на 40км от Асеновград и на 6км от село Борово. Надморската му височина е 1545 метра. Комплексът е разположен на поляна сред красива гора. Причината Кръстова гора да привлича толкова много вярващи от цялата страна е преданието, че тук е заровена частица от Христовия кръст. Много легенди се разказват за това място и всички те са свързани с Христовия кръст и чудото на изцелението. В началото на комплекса от параклиси е разположена църквата "Покров на Пресвета Богородица", която е завършена през 1995г. От нея по алея до върха на малък хълм са разположени параклиси, посветени на 12-те апостола. През 1936г Цар Борис ІІІ дарил голям 99-килограмов метален кръст. Сега там стои негово копие, което може да се види на най-високото място в края на алеята. Хората вярват, че кръстът има чудодейна сила и лекува неизлечимо болните. В близост до района с параклисите има извор, който според преданието също има лековита сила. Най-много поклонници посещават Кръстова гора в навечерието на Кръстовден (14 септември). На 13 септември всяка година хиляди вярващи идват да се молят за здраве и остават на нощно бдение пред църквата "Покров Богородичен" или прекарват нощта в молитва в някой от параклисите. Природата около християнския комплекс е много красива и районът привлича природолюбители и хора, търсещи спокойно място за почивка и отмора.
"Holy Trinity" Cross Forest
Кръстова гора е едно от най-големите християнски средища в България, което привлича голям брой поклонници. Мястото е разположено в Средните Родопи, на 60км от Пловдив, на 40км от Асеновград и на 6км от село Борово. Надморската му височина е 1545 метра. Комплексът е разположен на поляна сред красива гора. Причината Кръстова гора да привлича толкова много вярващи от цялата страна е преданието, че тук е заровена частица от Христовия кръст. Много легенди се разказват за това място и всички те са свързани с Христовия кръст и чудото на изцелението. В началото на комплекса от параклиси е разположена църквата "Покров на Пресвета Богородица", която е завършена през 1995г. От нея по алея до върха на малък хълм са разположени параклиси, посветени на 12-те апостола. През 1936г Цар Борис ІІІ дарил голям 99-килограмов метален кръст. Сега там стои негово копие, което може да се види на най-високото място в края на алеята. Хората вярват, че кръстът има чудодейна сила и лекува неизлечимо болните. В близост до района с параклисите има извор, който според преданието също има лековита сила. Най-много поклонници посещават Кръстова гора в навечерието на Кръстовден (14 септември). На 13 септември всяка година хиляди вярващи идват да се молят за здраве и остават на нощно бдение пред църквата "Покров Богородичен" или прекарват нощта в молитва в някой от параклисите. Природата около християнския комплекс е много красива и районът привлича природолюбители и хора, търсещи спокойно място за почивка и отмора.
Природната забележителност "Белинташ" се намира в Родопите, в землището на с. Сини връх. Общата площ на природната забележителност е 2.3 ха. Представлява платовидно скално образувание с дължина 750м, ширина от 30 до 50м и височина приблизително 35м. Изградена е от вулканогено-седиментни скали (вулкански туфи). Името на мястото означава бял камък. В резултат от специфичното изветряне на скалата са образувани живописни форми. Счита се, че върху нея е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий – бога на тракийското племе беси. В горната част на скалния масив има издълбани два кладенеца и множество каналчета към тях, които са пълни с вода, като това не са единствените следи от древно тракийско светилище. Белинташ е един от многото мегалитни тракийски паметници в Родопите. Скалният комплекс е и място за гнездене на алпийски бързолет (Apus melba), червенокръста лястовица (Hirundo daurica) и черношипа ветрушка (Falco tinnunculus).
Белинташ Belintash
Природната забележителност "Белинташ" се намира в Родопите, в землището на с. Сини връх. Общата площ на природната забележителност е 2.3 ха. Представлява платовидно скално образувание с дължина 750м, ширина от 30 до 50м и височина приблизително 35м. Изградена е от вулканогено-седиментни скали (вулкански туфи). Името на мястото означава бял камък. В резултат от специфичното изветряне на скалата са образувани живописни форми. Счита се, че върху нея е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий – бога на тракийското племе беси. В горната част на скалния масив има издълбани два кладенеца и множество каналчета към тях, които са пълни с вода, като това не са единствените следи от древно тракийско светилище. Белинташ е един от многото мегалитни тракийски паметници в Родопите. Скалният комплекс е и място за гнездене на алпийски бързолет (Apus melba), червенокръста лястовица (Hirundo daurica) и черношипа ветрушка (Falco tinnunculus).
Квартали
Капана е квартал на град Пловдив, в същинския център на града. Създаден като средище на занаятчии около Куршум хан (на мястото на днешните Централни хали), кварталът е особена плетеница от малки улички, носещи подобаващи имена – Железарска, Кожухарска, Абаджийска, Златарска и пр. По-известни забележителности около квартала са Джумая джамия, Римският стадион, Старият град. През 2013г е обявено, че "Капана" ще бъде превърнат в квартал на творчески индустрии с провеждането на няколко фестивала в него през 2014г. През 2014г се провежда конкурс за 10 обекта в "Капана" и след юни 2014г локациите функционират и допринасят за облика на самия квартал, както и за облика на град Пловдив, обвен за европейска столица на културата през 2019г. Конкурсът се отнася за ателиета и локации в сферата на културата, като едно от основните условия е тези локации да се предоставят на артисти, занаятчии и културни асоциации, които да възобновят ролята и лика на квартал Капана спрямо традицията му на културно и занаятчийско средище.
24
当地人推荐
Kapana
24
当地人推荐
Кулинарна сцена
Античният театър на Филипопол е един от най-добре запазените антични театри в света. Разположен е на южния склон на Трихълмието, в седловината между Таксим тепе и Джамбаз тепе. Разкрит от пловдивските археолози и възстановен в началото на 80-те години на XX в., Античният театър на Филипопол е сред най-значимите от времето на Римската империя. Наскоро отрит и разчетен надпис върху постамент за статуя посочва, че театърът е бил построен през 90-те години на I век сл. Хр., когато градоначалник на Филипопол е бил Тит Флавий Котис – потомък на тракийската царска династия, три пъти първожрец на провинция Тракия, съдебен представител на метрополията и отговорник за строежите. Откритото зрително пространство включва 28 концентрични реда мраморни седалки. Зрителните места обграждат сцената – орхестра, която е с форма на подкова и диаметър 26,64 м. Освен за театрални представления, се е използвал за гладиаторски и ловни игри и за седалище на Общото събрание на римската провинция Тракия (тракон коинон) . Бил е действащ до края на IV в. и е побирал около 6 000 зрители. Над сводестия проход на втория ранг седалки е имало ложа за императора и почетните лица. Днес Античният театър е една от емблемите на град Пловдив и е адаптиран за съвременния културен живот на Пловдив. Той е функционираща сцена за оперно, музикално и драматично изкуство. Сред най-значимите събития са ежегодният Международен фолклорен фестивал, Оперният фестивал "Opera Open", Рок фестивалът "Sounds of the Ages" и много други.
23
当地人推荐
普罗夫迪夫罗马剧场
4 Ул."Цар Ивайло
23
当地人推荐
Античният театър на Филипопол е един от най-добре запазените антични театри в света. Разположен е на южния склон на Трихълмието, в седловината между Таксим тепе и Джамбаз тепе. Разкрит от пловдивските археолози и възстановен в началото на 80-те години на XX в., Античният театър на Филипопол е сред най-значимите от времето на Римската империя. Наскоро отрит и разчетен надпис върху постамент за статуя посочва, че театърът е бил построен през 90-те години на I век сл. Хр., когато градоначалник на Филипопол е бил Тит Флавий Котис – потомък на тракийската царска династия, три пъти първожрец на провинция Тракия, съдебен представител на метрополията и отговорник за строежите. Откритото зрително пространство включва 28 концентрични реда мраморни седалки. Зрителните места обграждат сцената – орхестра, която е с форма на подкова и диаметър 26,64 м. Освен за театрални представления, се е използвал за гладиаторски и ловни игри и за седалище на Общото събрание на римската провинция Тракия (тракон коинон) . Бил е действащ до края на IV в. и е побирал около 6 000 зрители. Над сводестия проход на втория ранг седалки е имало ложа за императора и почетните лица. Днес Античният театър е една от емблемите на град Пловдив и е адаптиран за съвременния културен живот на Пловдив. Той е функционираща сцена за оперно, музикално и драматично изкуство. Сред най-значимите събития са ежегодният Международен фолклорен фестивал, Оперният фестивал "Opera Open", Рок фестивалът "Sounds of the Ages" и много други.